Детската агресия е едно от най-стряскащите и шокиращи неща за възрастните. Трудно е да си представим, че в едно малко телце, с мило лице и пухкави бузки имат място яростта и агресията. А това е съвсем възможно и даже нормално.
Притеснение трябва да има когато агресията е насочена към възрастните – удряне, обиди, подигравки, крещене – всички са еднакво опасни. Това е „кръстопът“ в развитието на детската психика, на който е важно да се тръгне по правилния път. Големите трябва да направят всичко по силите си, да разберат детето и да променят обстоятелствата водещи до неговото агресивно поведение.
ЗАЩО?
За малкия индивид, от първия му дъх съществува една най-важна нужда и задача – да има неотлъчно до себе си възрастен индивид, който да се грижи за него, да го храни, пази, топли и защитава. Т.е. подсъзнателно на децата е заложено, че оцеляването и порастването им зависи от най-близките възрастни. Поради тази причина децата настройват поведението, постъпките, реакциите, физиономиите си дори, така че да им се харесват.
Агресия насочена към родителя, може да възникне само ако детето усеща липса на гореспоменатите нужди. По някакъв начин общуването с възрастния пречи на неговото развитие, безопасност, усещане за подкрепа.
Много често това са такива незабележими ситуации, като:
- Неспазване на уговорки с детето, залъгване;
- Неуважение, неглижиране на нещо, което детето казва или прави и което е много значимо за него.
- Неразбиране и незадоволяване дълго време на негови нужди – внимание, пълноценно време насаме, признание.
Във всички случаи трябва бързо да се открие коя е причината за агресията срещу възрастния и да се премахне, тъй като съществува взаимовръзка, която прави ситуацията наистина спешна.
Когато дете удря възрастен следва, че то е доминиращият, „по-силният“. Поставено в тази позиция, то е изпълнено с гордост.
За да се поддържа това усещане агресията зачестява. В еволюционен план подсъзнанието „знае“, че „по-силният“ се грижи за околните, защитава ги и ги изхранва. А това, обаче, е непосилен товар за детската психика. Ден след ден тя да се проваля, тъй като никого не защитава и изхранва, а и не може. От това следва още по-силна агресия.
На този фон следва още една опасност. Децата – агресори бързо разбират, че действията им стряскат околните, че с малко повече крещене получават всичко, което желаят. Така агресията става удобен инструмент за добиване на всичко – от вещи до внимание. Завърта се омагьосан кръг, от който никой не знае как да излезе, а всички имат нужда.
Как да спрем агресията?
Първа стъпка към решаване на проблема е да се разбере какво отключва силния гняв. Има причина, трябва да се намери!
Второ: Не променяме детето, а обстановката!
Ако предполагате, че агресията идва от малко общо време – прекарвате повече заедно. Ако има ревност към брат или сестра, която се излива в агресия към родителя – определяте ясни граници между децата в играчките, игрите, времето с възрастните. Наблюдавайте за положителни промени в поведението. Те ще започнат, когато вашите положителни действия „натежат“ достатъчно на везната.
Трето: Ясно се показва, че повече агресия няма да се допуска.
Без много обяснения, а с действия – сериозен глас, задържане на ръката, която се кани да удари, със силна прегръдка*, за да усети детето, че възрастният е по-силният.
Четвърто: търсене на помощ от специалист в началото на проблема, а не когато ситуацията е извън контрол. Когато човек има правилните насоки навреме ще се справи бързо с проблема. А когато вече има ескалиране, дори и правилните техники може да не са толкова ефективни. Запази час за консултация при нужда от допълнителни разяснения и начини как да се излезе от омагьосания кръг на детската агресия.
Агресивните прояви няма да спрат изведнъж. Може в началото на промените даже да ескалират и възрастните е нужно да са подготвени за това – да дебнат и да успяват да спират опитите за удар; преди да се разкрещи детето, възрастен да е клекнал до него за преговори. По този начин за детското подсъзнание става ясно, че не е то „възрастният индивид“, а има друг доминиращ възрастен и той ще се погрижи за него. На малкият е позволено да бъде малък и да живее детството си.
Изключително важно е това да става без агресия от страна на възрастния към детето! Без шамари, без крясъци, без наказания!
* Става въпрос за силна прегръдка в скута, която не позволява на детето да движи ръцете и краката си. Това е похват от Поведенческата терапия, който едновременно успокоява детето посредством близкия телесен контакт и тихо говорене, оказва подкрепа, едновременно с това показва на детето, че другият контролира положението.
Тази хватка продължава докато кризата отмине плюс още 5-10 минути допълнително, в които детето да е спокойно и гушнато.