Съществуват общовалидни принципи, които със сигурност ще направят по-лек живота на всеки родител, който се опитва да бъде чут от детето си.
Няма родител, който да не е изпадал в ситуацията да обяснява подробно нещо, а детето нито вниква, нито чува, нито запомня. Оказва се, че причините могат да са различни. Най-често това са една или няколко от следните:
■ Недостатъчна устойчивост на вниманието на детето.
Изследванията показват, че вниманието на детето на 2 години се задържа между 2 – 6 минути, на 4 години – между 8 и 12 минути, а на 6 години –12 – 18 минути.
Средно, родителите се обясняват около 10-15 мин на 2-3 годишните деца, а на по-големите – средно по 30 минути. Несъответствието е явно!
■ Незадоволително разбиране на смисъла на думите
Макар и да не си личи, вербалното общуване е предизвикателство за голяма част от децата под 6 години. Те трудно разбират дългите изречения, преносния смисъл, абстрактните понятия. В желанието си да бъдат разбрани, възрастните често натрупват много информация и очакват, че детето ще може да си направи изводи от казаното. То кима в знак на съгласие, но главата му е „празна“, защото мозъка не успява да обработи бързия словесен поток.
■ В момента на разговора се случват и много други неща наоколо
Ако се опитвате да добиете чуваемост, а наоколо работи телевизор, или други хора си говорят, или ръкомахате прекалено много, е съвсем възможно детето да се фокусира върху нещо друго, а не върху важната за вас информация.
■ Детето има прекалено много отговорности и задачи в ежедневието си.
В такива случаи мозъкът влиза в „защитен режим“ всеки път, когато чуе сериозен глас, инструкции, нови задачи за изпълнение. Поредното изискване просто не се допуска от съзнанието. Няма да сбъркаме да наречем това състояние детски „бърнаут“.
Какво може да направи родителя, за да започне детето да чува:
☆ Да говори с малко думи,
☆ Със спокоен глас,
☆ Без емоции,
☆ Без ръкомахания,
☆ Без излишни думи.
☆ Да се старае да приключи изказването си в рамките на 2 – 5 минути.
☆ Да елиминира други разсейващи стимули.
☆ Да говори конкретно, а не с идеята, че детето трябва да си извади извод от разговора и да действа според него.
Например:
✅️„Спри да скачаш!„ – насочва конкретно към действието, което трябва детето да предприеме.
❌️„Много си шумен и съседите ще се сърдят„ – не дава информация на детето какво се иска от него. Намеква се, че то ще е виновно за сърденето на съседите, но от думите не става ясно конкретно защо.
☆Винаги да задава въпроси, с които да потвърди, че детето го е разбрало. По този начин се ангажира детското внимание – то ще има възможност да попита, да доизясни, да коментира ако не ви е разбрало.
При най-малката положителна промяна, задължително отбелязвайте и благодарете на детето за старанието да ви чуе, за добре свършената работа. Най-голяма мотивация децата получават от това да знаят, че са се справили добре, а околните го виждат и ценят високо.
За цялостен план по промяна на отношенията у дома запазете час за консултация.
